Сертификат ISO 27001 на Крестън БулМар Сертификат ISO 9001 на Крестън БулМар
Kreston BulMar

Счетоводна къща Kreston BulMar

качествени счетоводни услуги на изгодни цени

Учение за балансите

Свойства на баланса

а) Детайлност на баланса. Както се изтъкна и по-горе, за да послужи балансът за обнародване като средство за осветление на заинтересованото общество върху състоянието на едно акционерното дружество, отделните съставни части на баланса трябва да бъдат изложени по възможност по детайлно. Затова, погрешно е схващането на ония, които считат годишния баланс като едно отделно от инвентара сумарно резюме на актива и пасива. В същност годишния баланс не е нищо друго, освен едно изложение на самия инвентар в форма на балансиране на двете срещуположни страни чрез поставянето на чистия капитал в пасивната страна на баланса. Според това и самият баланс трябва да представлява едно по възможност по-обстойно изложение на активните и пасивни части, без да е нужно, естествено, щото това изложение да достига до размерите на самия инвентар.

баланс

б) Пълнота на баланса. Годишният баланс ще има стойност за заинтересованите, когато той е пълен. От него трябва да е видно всичко онова, което е резултат на едно систематично водено счетоводство. Абсолютно недопустимо е прикриването или сливането на отделни съставни части от баланса, от естество да скрият истинското състояние на предприятието. Така основния капитал на едно акционерно дружество трябва да бъде посочен винаги в пълната му номинална стойност, според определението на Т. 3.; обезценките върху известни имущества трябва да бъдат ясно показани по размер и вид; активните и пасивни пера не трябва да се сливат в едно, както това се практикува често с дебиторите и кредиторите, примесите и акцентите, преходните активи и пасиви - като се посочва само салдото върху съответната по-голяма страна. Балансът ще бъде пълен, когато бъдат посочени в него и всички висящи ангажименти на предприятието, произтичащи от поръчителства, договорни и мирови задължения, залози и други.

в) Ясност на баланса. Балансите за обнародване трябва да бъдат достъпни за четене и обсъждане не само от вещите по счетоводната материя лица, но и от всяко заинтересовано лице. От голямо значение за ясността на баланса е употребяваната терминология при съставянето им. Всяко балансово перо трябва да бъде изразено под онова наименование, което най-ясно определя характера и значението му като съставна част от актива или пасива на баланса. За съжаление, тъкмо в онова отношение обнародваните до сега баланси оставят много нещо да се желае. Употребяваните неясни и двусмислени термини пречат за четливостта на балансите по начин, че освен счетоводителя - съставител на баланса, никой друг не може да проумее какво се е целило да се изрази чрез тях.

г) Верност на баланса. Балансът ще бъде верен, когато отговаря на законните предписания относно оценката на отделните пера; когато данните по баланса произтичат от редовно записани счетоводни операции, подкрепени с достоверен документи (кореспонденция, договори, полици и др.). Често пъти верността на един баланс може да се фалшифицира чрез вмъкването на фиктивни (несъществуващи) активни или пасивни пера, с което и самия баланс престава да бъде реален израз на действителното състояние на предприятието.

д) Последователност на балансите. Всеки баланс, разгледан по отделно, ни дава ясна представа за имущественото и финансово положение на едно предприятие само в момента на съставянето му. Искаме ли обаче не само да констатираме моментното състояние на предприятието, но да проследим и неговото последователно развитие, необходимо ще бъде още и сравнението и съпоставянето на балансите от няколко предидущи години. За да може да се проследи това развитие, нужно е и последователност в начина на съставянето и обнародването на балансите, както по форма така също и по вътрешното им съдържание. За да съществува тази последователност нужно е, щото обнародването на ежегодните баланси да става по една и съща схема, при еднакво групиране, детайлиране и наименование на балансовите пера. Последователност трябва да се съблюдава и по отношение метода на оценката на балансовите бера. Промени в групирането, метода и оценката могат да бъдат допустими само в случай на реорганизация на предприятието и метода на счетоводството.

е) Единство на балансите. В годишния баланс трябва да се свеждат резултатите от текущото счетоводство и годишния инвентар. Често пъти по-големите предприятия разклоняват своята дейност в отделни заведения, резултатите от които се групират в една централа. Отделните клонове трябва да водят и отделни счетоводни книги според степента на тяхната самостоятелност, резултатите от които се свеждат и в баланси на отделните клонове. Въпреки тези частични разклонения в функциите на предприятието, законът изисква един единен баланс, в който да се централизират резултатите от цялото предприятие. Това централизиране на резултатите може да се извърши по два начина, според организацията на предприятието:

  1. Когато централата води главните книги и на клоновете, а последните водят само спомагателни книги, съставянето на годишния баланс сам по себе си съсредоточава и резултатите от клоновете.
  2. Когато клоновете водят отделно самостоятелно счетоводство и си извличат отделни баланси, централата поема актива и пасива от частичните баланси на клоновете и ги слива с баланса на самата централа в единен баланс за цялото предприятие.
 

Тази публикация е извадка от книгата "Учение за балансите". Текстът е обработен и адаптиран от Счетоводна къща Kreston BulMar.

Други препоръчани източници на информация:

Съдържание

Нашите профили в социалните мрежи

Facebook YouTube Групата ни в LinkedIn Акаунта ни в Tweeter