Сертификат ISO 27001 на Крестън БулМар Сертификат ISO 9001 на Крестън БулМар
Kreston BulMar

Счетоводна къща Kreston BulMar

качествени счетоводни услуги на изгодни цени

Счетоводна къща > Библиотека > VII. Ревизия на балансите

Учение за балансите

Ревизия на балансите

Балансовата ревизия се състои в проверката и установяването на истинността по приключването сметките и съставянето на годишния баланс на едно предприятие.

Ревизията трябва да почне с проверката на салдата от сметките на разните счетоводни книги и установяването, дали тия салда се схождат с инвентарните и балансовите пера. Трябва също така да се обърне внимание, дали не е допусната някоя формална грешка по съставянето на самия баланс, дали точно са разграничени отделните активни и пасивни имуществени части, както и дали точно са показани отцелните резервни фондове. От всички тия съображения твърде уместно е, ако при всека проверка на един баланс, последният бъде сравняван с предшестващия го такъв.

При проверката на отделните балансови пера трябва особено да се обръща внимание на оценката на активните имуществени части; дали е взето за основа дневната (пазарна или борсова) цена или костуемата.

Един невярно съставен баланс е в състояние да въведе в заблуждение заинтересованите акционери. Фалшиви баланси най-често могат да бъдат съставени с вмъкването на фиктивни (несъществуващи) активни или пасивни пера в баланса или на фиктивна печалба или загуба в с/ка „загуби и печалби". Неправилно е също така смесването на активни с пасивни пера, както най-често се случва с дебиторите и кредиторите, когато те бъдат показани в едно общо салдо.

Често пъти, банки и други индустриални дружества прибягват до така нареченото „подправяне" на баланса, за да дадат на последния един по-благоприятен изглед. И действително лице, което би погледнало на един баланс, като на едно моментно изложение на имущественото състояние на едно дадено предприятие, едва ли би забелязал нещо от тази подправка на баланса. От съпоставянето на цифрите той би си съставил само едно моментно заключение за благоприятния или неблагоприятния резултат от изтеклата операционна година.

Балансът обаче не е само моментна картина за имущественото състояние на предприятието; той служи и като изходна основа при обсъждане вероятността за бъдещи добри или лоши перспективи. Ето защо истинската цел, която се гони с подправката на един баланс, е да се избегнат преждевременните заключения за бъдещата дейност на предприятието, както и да се предотвратят вредите, които биха произлезли от конкуренцията при едно открито изложение на имущественото състояние чрез баланса.

С подправения баланс се гони целта да се представи състоянието на едно предприятие, като благоприятно не само в даден момент, но и с оглед на бъдещото развитие на неговата дейност, както и да се вижда, не само от последния, но и от предшестващите баланси, че обръщаемите средства на предприятието, отговарят на размера на неговите операции, че те са сполучливо пласирани и, че с това се обезпечава една стабилна печалба и за в бъдеще.

Така, балансът на едно предприятие може да бъде подправен, когато обръщаемите средства са по-големи и не съответствуват на размера на операциите, в който случай печалбата ще клони към постепенно намаление сравнително тая на едно сходно предприятие, което оперира със средства, отговарящи на размера на операциите.

Обратният случай ще настъпи, когато обръщаемите средства, в сравнение с разширението на деятелността се окажат малки; обстоятелството, което особено силно може да се почувствува в моменти на криза или колебание в конюнктурата.

Ако в момента на съставянето баланса средствата на предприятието бъдат силно ангажирани по начин, че от един временен недостиг на текущи средства настъпи една продължителна неликвидност в операциите, ще се наложи и нуждата от една подправка (репарации) на баланса, състояща се в набавянето на текущи средства. Това може да се из-върши, или чрез ломбадиране на една част от стоките (получаване кредит срещу залог на стоките) при търговски и индустриални предприятия или чрез предисконтиране на портфейла или ломбардиране на част от ефектната наличност в някой централен кредитен институт.

Също така балансите могат да бъдат подправени и по отношение големината и състава на годишната печалба чрез изкуствено увеличение или намаление на реализираната печалба за сметка на последващите години. Подправките, които прикриват вида и състава на чистата печалба, имат за цел да маскират претърпени загуби, както и да затруднят установяването отношенията между брутната печалба и направените разходи. Такива подправки могат да се открият само чрез точното сравнение на балансите от няколко предшестващи години.

Освен подправката на един баланс, често пъти се прибягва и до маскиране на баланса. Ако подправката на един баланс се предприема за да се отстранят формални недостатъци на баланса, замаскирването на баланса се прави с цел да се прикрие разстроеното материално състояние на предприятието. Един баланс може да се замаскира чрез вмъкване на фиктивни пера в баланса; чрез смесване на отделни пера, от които би се установил известен материален недостатък, с други такива; или най-после, чрез вмъкване на изравнителни пера в противоположната страната баланса. Фиктивни пера в баланса могат да се открият като се проследи последователно съдържанието на балансите от предшестващите години.

Като средство за прикриване лошото състояние на едно предприятия често пъти се прибягва и до самото фалшифициране на отделни балансови пера, като: наличността на стоките, ефектите или недвижимите имущества, фалшифицирането на които мъчно може да се установи от непосветения в счетоводните работи на предприятието проверител.

Фалшификацията на баланса се извършва още при съставянето на Инвентара и засега най-често следните части от инвентара: 1. произволно увеличение на дебиторите, 2. произволно намаление на кредиторите, 3. произволно увеличение стойността на недвижимите имущества, 4. висока оценка на мобилите, като: машини, уреди, сечива и др., 5. прехвърляне на активни пера в с/ка Загуби и печалби, 6. определяне на малки обезценки или изоставяне на такива, 7. откриване и водене на фиктивни (въображаеми) лични с/ки и др.

Според нашия търговски закон (чл. 202) проверката на сметките и годишните равносметки се възлага на проверите-ления съвет при акционерните дружества; той е длъжен да следи деятелността на дружеството, да открива опущения и злоупотребления, които са от естество да нарушат интересите на дружеството и на външните заинтересовани лица.

Тук му е мястото да изтъкнем, че този проверителен орган, така, както той се прилага на практика, далеч, не оправдава своето назначение, било, че лицата, които влизат в проверителния съвет, често пъти са посредствено замесени в работите на дружеството, въпреки постановленията на чл. 203 от търговския закон, било, което е по съществено, и поради това.,- че не винаги лицата, избирани за проверители, притежават качествата на вещи ревизори, познаващи счетоводната техника, за да могат да обхванат и подложат на основна проверка счетоводните книги и документи на едно дружество в тяхната съвкупност.

Ясно е прочее, че нуждата от реформи в това направление е надлежаща. Създаването на един специален ревизорски институт в помощ на проверителните съвети ни се струва ще представлява най-добрата гаранция за една веща и безпристрастна ревизия. Задачата на ревизорския институт ще бъде да поставя своите ревизори в услуга на проверителните съвети при др-вата по произвеждането на редовна и систематична проверка на счетоводните книги, като същевременно самият поверителен съвет, като съвещателен орган, си запазва общия върховен надзор над дружествените дела.

Този ревизорски институт, като държавен - подведомствен орган на финансовото или правосъдно министерство или към търговските камари, ще се състои от назначавани от държавата или търговските камари чиновници-ревизори, вещи в счетоводното изкуство и изпитани в своята честност и практическа опитност лица и ще има за задача да следи за сигурността и ликвидността на акционерните дружества, особено на ония, които са от значение за народното стопанство и са от обществен интерес.

Наред с официалните институти в последно време си пробиват, път и у нас твърде много разпространените вече на запас частни професионални сдружения от вещи и авторитетни лица из областта на счетоводната практика, наречени дружества на заклетите счетоводи, надлежно зарегистрирани и признати от финансовите и съдебни органи. На тези дружества се възлизат следните по-важни функции:

  1. Редовни материални проверки на счетоводството и деловодството;
  2. Съставяне инвентари, баланси и равносметки;
  3. Заверка на баланси и извлечения от счетоводните книги;
  4. Ревизии за откриване подправки в балансите;
  5. Даване мнения върху общото имуществено състояние на всякакъв род предприятия;
  6. Установяване костуемните цени на имущества и рентабилността на предприятията;
  7. Обсъждане въпроси относно балансите и данъчните облагания;
  8. Уреждане спогодби между съдружници;
  9. Подготовка за основаване на предприятия;
  10. Законни ревизии на акционерни и кооперативни дружества; ,
  11. Организиране и водене на счетоводни книги;
  12. Изправление на погрешно заведени счетоводни книги;
  13. Ръководство и упътване по ликвидации и др.
 

Тази публикация е извадка от книгата "Учение за балансите". Текстът е обработен и адаптиран от Счетоводна къща Kreston BulMar.

Други препоръчани източници на информация:

Съдържание

Нашите профили в социалните мрежи

Facebook YouTube Групата ни в LinkedIn Акаунта ни в Tweeter