Сертификат ISO 27001 на Крестън БулМар Сертификат ISO 9001 на Крестън БулМар
Kreston BulMar

Счетоводна къща Kreston BulMar

качествени счетоводни услуги на изгодни цени

Учение за балансите

Собствен капитал

Собственият капитал на едно предприятие представлява оная пресметната величина, която се получава след приспадане на дълговете от активите. При едноличните предприятия чистият капитал се представлява само от едно перо в баланса (в колективните др-ва в две или повече, според числото на съдружниците), което нараства с реализираните печалби или се намалява с загубите. При акционерните и кооперативните др-ва собствения капитал се представлява от основния капитал, резервните фондове и чистата печалба.

1. Основен капитал

Основният капитал (наречен още номинален или акционерен капитал) представлява общата номинална стойност на издадените акции. Според чл. 207, ал, 4 от търговския закон „Основния капитал и резервните фондове се вписват между дълговете на дружеството". Основният капитал е една част от собствения капитал; той служи за основа на дружествените дела и е неизменяем, безразлично дали е реализирана печалба или има загуба.

Това не ще рече обаче че не съществуват стопански! счетоводни или правни моменти, които могат да окажат влияние върху неизменяемостта на основния капитал и то при следните случаи:

  • при не напълно внесен основен капитал;
  • при увеличение на основния капитал и
  • при намаление на основния капитал.

а) При ненапълно внесен основен капитал. Ненапълно внесения вносния основен капитал може да бъде изразен в баланса по два начина - или като се постави в пасива на баланса само внесената част от основния капитал или като се постави в пасива пълната номинална стойност на основния капитал, а в актива не внесената още част.

В първия случай ще имаме

Актив Пасив
Разни 700000 Капитал 700000

Във втория случай ще имаме:

Актив Пасив
Невнесен капитал 300000 Основен капитал 100000
Разни активи 700000    
  100000   100000

Първият начин на балансиране трябва да се счита като неправилен, защото за основа на дружествения договор служи целия основен капитал, безразлично дали е напълно внесен или не. Този начин на записване дружествения капитал е не само счетоводно неправилен, но той изменя и действителното имуществено състояние на дружеството. Така, ако едно дружество с основен капитал 1,000,000 лв. и при внесени 30% -300,000 лева, покаже в края на годината една загуба от 31% то според търговския закон дружеството би трябвало да бъде обявено в несъстоятелност, когато в действителност, чрез недовнесената още част от основния капитал, дружеството би притежавало още достатъчно имущество за покриване на загубата.

От друга страна, необходимо нужно е, щото невнесената част от основния капитал, да подлежи също така на балансова оценка, както всяко вземане на дружеството, с тази само разлика, че при преоценката не ще играе роля материалното състояние на ангажираните в подписката акционери, а самото финансово състояние на дружеството. При добро финансово състояние на дружеството, даже и при лошо материално положение на акционерите, недоплатените още вноски могат да се минат в актива на баланса, по пълната им стойност, каквато дружеството би могло да получи, в случай че ги продаде за сметка на акционерите. Намира ли се обаче самото дружество в разклатено състояние, то в такъв случай, материалното състояние на акционерите единствено ще служи за норма при оценката на невнесената част от основния капитал.

б) При увеличение на основния капитал. Основния капитал може да бъде увеличен чрез емисия на нови акции по номиналната стойност, по курс над номиналната или под номиналната стойност (ал пари, над пари и под пари). При емисия по курс над номиналната стойност добития излишък от курса обикновено се отнася към резервния фонд, когато при емисия по курс под номиналната стойност произлязла от курса загуба (липса, манко, дизажио) се поставя в актива на баланса и покрива постепенно от следващите печалби.

Примери:

1) Увеличение основния капитал с 1,000,000 лв. при емисия над номиналната стойност (20%); при 30% първа вноска.

Баланс на 31 декември 191...
Актив Пасив
Разни активи 4150000 Разни пасиви 1500000
Акционери (недов. част) 700000 Основ. капитал 2000000
Нова емисия 1000000

3000000
    Резерв. фонд 150000
+ 20% в/1 млн.   2000000

350000
  4850000   4850000

2) Увеличение основния капитал при емисия под номиналната стойност (95%)

Баланс на 31 декември 191...
Актив Пасив
Разни активи 3000000 Разни пасиви 1500000
Акционери (70%) 700000

Основ. капитал 2000000
Нова емисия 1000000


3000000
Дизажи 5% в/1 мил. 50000 Резерв. фонд 150000
  4650000   4650000

в) При намаление на основния капитал. Намаление на основния капитал може да стане: 1) чрез частично откупване на известен брой акции, 2) чрез сливане на няколко акции в една или намаление номиналната стойност на всяка акция, особено, когато намалението на капитала става поради голяма загуба, която дружеството е претърпяло и не може да се покрие по друг начин. В такъв случай акционерите се задължават да си представят акциите за маркиране намалението стойността на всека акция.

Примери: Баланс на едно индустриално акционерно дружество с 2,000,000 лв. основен капитал и произлязла загуба от 480,000 лева:

Баланс на 31 декември 191...
Актив Пасив
Недвижими имоти 300000 Основен капитал 2000000
Машини 120000 Кредитори 300000
Водна сила 50000 Разни пасиви 240000
Материали 800000    
Дебитори 760000    
Каса 30000    
Загуба 480000    
  2540000   2540000

Загубата от 480,000 лв. се отстранява чрез намаление на основния капитал с 500,000 лв. и образуване резервен фонд от 20,000 л. Тогава балансът ще бъде съставен така :

Баланс на ...
Актив Пасив
Недвижими имоти 300000 Основен капитал 1500000
Машини 120000 Резервен фон 20000
Водна сила 50000 Кредитори 300000
Материали 800000 Разни пасиви 240000
Дебитори 760000    
Каса 30000    
  2060000   2060000

2. Резервни фондове

Резервните фондове съставляват част от собствения капитал на дружеството. Както основния капитал, тъй и резервните фондове имат своето естествено покритие в активите и представляват оная сума на актива, която остава след като се спаднат дълговете, основния капитал и печалбата за разпределение. Образуването на резервните фондове има своето основание в неизменяемия" характер на основния капитал; те се образуват от определени излишъци отделяни ежегодно от чистата печалба или от извънредни постъпления при емисия на акции над пари и др. и служат, в случай на нужда, да се избегне накърняването на основния капитал. Резервните фондове са една предварителна грижа или осигуровка за посрещане и покриване на бъдещи загуби или особени непредвидени разходи.

Резервните фондове могат да бъдат разяснявани от различни гледни точки:

а) Според целта на образуването. На първо место резервните фондове служат за покриване на бъдещи балансови загуби или извънредни разходи. За тази цел служат, както законните задължителни фондове, така и специалните резервни фондове, като: фондове за загуби от курсова разлика, фондове за съмнителни вземания, гаранционните фондове и други.

От друга страна резервните фондове могат да служат за покриване на предвидени разходи, които дружеството не желае или не може да покрива от редовните печалби. Такива са:

  1. Фонд за постепенно увеличение на капитала. (Betriebs-fonds, fonds de roulement), който се образува от предприятия, които имат нужда от текущи средства за разширение размера на предприятието (нови постройки, инсталации и др.) без да прибягват до увеличение на самия основен капитал. (Този фонд няма нищо общо с „възстановителния фонд", който се образува от ежегодните обезценки, но не и от части от годишната печалба и има за цел възобновяването на стари имущества - постройки, машини й др.).
  2. Разполагаем фонд (Fonds de disposition, Dispositions fonds), който няма определен характер и служи за посрещане на евентуални затруднения в дружеството.
  3. Фондове за благотворителни цели, като пенсионен фонд, фонд за подкрепа на работници и служащи при старост; болест, инвалидост и др.; фонд за осигуровка на работници и служащи и др.
  4. Дивидентен фонд, който служи за обезпечение на минимален дивидент за акционерите при настъпили неблагоприятни за др-вото конюнктури. Този фонд има тези добра страна, че предпазва балансите от подправки и умишлено прикриване на печалбите. (Гл. подоценка на активите.)
  5. Осигурителен фонд Assekuranzreserve fonds, fonds d'assurance), каквито са осигурителните фондове на параходните и транспортни др-ва при носене риска по транспортите.
  6. Делкределен фонд (за съмнителни вземания) който може да има характер на корективно перо в баланса в размер на предполагаемата несъбираемост (както е случая с възстановителния фонд) и ще се счита като резервен фонд, когато се образува от редовните годишни печалби за покриване на бъдещи загуби при отпущане на кредити.

б) Според законно-правните основания. Резервните фондове биват:

  1. Законен или принудителен резервен фонд (Zwang-sreservefonds, fonds de reseve), който се предписва от самия търговски закон и служи за покриване на показаната в годишния баланс загуба.
  2. Свободни или уставни резервни фондове (Treiwillige resepve fonds, fonds de prevoyance, reserves facultatives) назначението на които се определя от дружествения устав.

в) Според изразителността на резервните фондове. Резервите могат да бъдат: а) открити и б) скрити резерви.

  1. Открити резерви, които изрично са показани в пасивната страна на баланса. Търговския закон (чл. 207 ал. 4) изрично предписва, щото резервния фонд, като част от Дружествения капитал, да бъде поставен наред с основния капитал в пасивната страна на баланса. Размера на законния резервен фонд се определя от предидущия баланс, като се прибавят новите зачисления - при печалба или се спаднат отчисленията -при загуба. Освен законния, принудителния, резервен фонд, трябва, също така и всички специални уставни фондове ясно да бъдат посочени в пасивната страна на баланса с указание и на целта, за която те ще служат.
  2. Скрити резерви. Освен изрично посочените в пасива на баланса открити резерви, практиката познава и така наречените „скрити резерви". Те се обуславят от начина на оценката на активите. Колкото по ниско и по предпазливо се оценяват активите, толкова по често са възможни скритите резерви. Особено това се вижда от бързото обезценяване (амортизиране) на известни имущества на стойност до 1 лв. pro memoria, макар тяхната действителна стойност да е много па висока. Скрити резерви представляват също така възможно реализуемите печалби от покачване цените на известни имущества (недвижимите имоти), които фигурират в баланса при по ниска оценка, от колкото вероятната, която би се добила от тяхната продажба. Скрити и съвсем неподозирани резерви произтичат и от самото постановление на закона за Т. кн. (чл. 4 ал. 2), според които всички стоки и ценни книжа трябва да бъдат оценявани винаги по тяхната костуема цена или пазарната им цена, ако тя е по-низка от костуемата. Банки, които притежават големи наличности от ефекти, практикуват обикновено една по-ниска оценка с оглед на размера на техните ангажименти и вероятното бъдещо спадане на курса.

Скритите резерви не могат да се считат за действителни резервни фондове от счетоводно правно гледище, защото конкретно са неуловими и не съставляват част от собствения капитал на др-вото.

г) Покритие на резервните фондове. Уставите на някои др-ва предвиждат специални покрития на резервните фондове от сигурни пласменти, като ефекти и др. Всъщност специалното покритие юридически не може да съставлява отделна независима имуществена маса. Ако в акционерните др-ва, предвид на постоянния и неизменяем характер на основния капитал, паралелно с сметка „Основен капитал" се водят по отделно и сметки за резервните фондове и печалбите, то това особено разграничение на капиталовите сметки в пасива на баланса може да има само счетоводно значение и на него не може до съответствува едно разграничение в актива. Ако някои дружествени устави говорят за специални покрития, на резервния фонд, то този факт може да има значение само до толкова, до колкото една част от актива в размер на резервния фонд трябва да се състои от определен вид ценности. Юридически, както и стопански, обаче, тия ценности представляват неразделна част от общото имущество на дружеството.

3. Чиста печалба

След резервните фондове, като трето перо на собствения капитал, трябва да се посочи в баланса реализираната чиста печалба. Счетоводно чистата печалба се явява като кредитно (приходно) салдо на приключителната сметка „Загуби и печалби". В баланса тя представлява излишъка от активите след покриването на пасивите (включително основния капитал и резервните фондове) и се поставя в пасивната страна на баланса, за да се постигне нужното балансиране.

Освен публикуването на годишния баланс, според изискванията на търговския закон, трябва да бъде публикувана и една годишна равносметка за приходите и разходите. Тази равносметка не трябва да се смесва с приключителната сметка „Загуби и печалби" от главната книга, която групира салдата от отделните резултатни сметки според правилата на счетоводната техника. Някои акционерни д-ва твърде неуместно публикуват годишните равносметки за приходите и разходите, като механичен препис на сметка „Загуби и печалби" с счетоводните термини „да дава" и „да взема", (вместо „разход" и „приход"), даже с предлозите „на" и „от", като изпущат из пред вид, че тази равносметка, предназначена за акционери и заинтересовани лица, трябва да бъде общодостъпна за разбиране. Освен това отделните приходи и разходи трябва да бъдат изложени не в общи сумарични пера, като салда от резултатните сметки, а детайлно с указание произхода на отделните приходи и разходи. Показаната в пасивната страна на баланса (и в разходната страна на равносметката) чиста печалба подлежи, съобразно решенията на годишните акционерни събрания, на разпределение между акционерните след приспадане на определен процент за тантиеми (възнаграждение на персонала) и увеличение на резервните фондове. (Гл. Особеностите в балансите на акционерните дружества. Глава III).

 

Тази публикация е извадка от книгата "Учение за балансите". Текстът е обработен и адаптиран от Счетоводна къща Kreston BulMar.

Други препоръчани източници на информация:

Съдържание

Нашите профили в социалните мрежи

Facebook YouTube Групата ни в LinkedIn Акаунта ни в Tweeter