Сертификат ISO 27001 на Крестън БулМар Сертификат ISO 9001 на Крестън БулМар
Kreston BulMar

Счетоводна къща Kreston BulMar

качествени счетоводни услуги на изгодни цени

Учение за балансите

Оборотни имущества

Това са всички имуществени части на актива, които подлежат на постоянни промени, както по форма, така и по същество. Това са ценности, които се намират в постоянно обръщение - при покупко-продажбите (парите, стоките, ценните книжа) или се напълно поглъщат в процеса на производството, за да се явят в нови ценности (суровите и спомагателните материали).

По съществените оборотни ценности са:

  1. Разполагаемите пари: касовата наличност включително разполагаемите суми в банките в форма на текущи сметки (авоари).
  2. Стоките (фабрикати и материали),
  3. Ценните книжа (ефекти).
  4. Вземанията (по дебиторни сметки).
  5. Полиците (римеси).

Според степента на тяхната обращаемост (реализуемост; ликвидност) оборотните имущества могат да бъдат подразделени на:

  • Лесно обръщаеми; това са: парите в наличност и разполагаемите суми в банките: дисконтираните полици; котираните на борсата ценни книжа; платимите купони; веднага платимите вземания; лесно продаваемите стоки и др.
  • Обръщаеми; но по-мъчно продаваеми; това са: запасите от стоки, ценните книжа, които не се котират на борсата; по-късно платимите вземания и др.
  • Необръщаеми са: дългосрочните заеми; ипотекарни вземания; консорциалните и по-дълготрайни съучастия и др.

1. Разполагаемите пари.

Касовата наличност, като активно перо в баланса, се установява от натовареното с касовата служба лице. Касовата наличност трябва да се схожда с дебитното салдо на касовата книга, ако се касае за наличности в местна валута; в такъв случай е излишна особената преоценка на касовата наличност. С наличните чужди валути (сортове монети, банкноти и др.), които се записват в отделна касова книга - монетар, трябва да се постъпи също, както с стоките и ценните книжа, а именно, да бъдат оценени по тяхната дневна борсова цена (курс), до колкото тя не е по-висока от покупната им цена.

Разполагаемите чрез чек вземания в банките трябва да се считат като един вид касова наличност. Определената за поставяне наличност тук се извлича от текущите сметки, проверени с извлеченията на сметките от респективните банки.

2. Стоки (фабрикати, полуфабрикати и сурови материали).

Стоките, непосредствено предназначени за продажба, се оценяват по тяхната костуема или по дневната им пазарна или борсова цена, ако тя е по-низка от костуемата.

За всички стоки без определена пазарна цена и предназначени не за непосредствена продажба, а за преработване или обработване, меродавна ще бъде тяхната калкулирана костуема стойност. Тук спадат материалите от различен вид, като: суровите и спомагателни материали полуфабрикатите и изобщо всички стоки, които от момента на набавянето им изгубват своя характер на пазарна (разменна) стока, защото не са предназначени за по-нататъшна продажба, а се поглъщат в процеса на производството, за да се явят в нови форми като полу- или цели фабрикати.

От съществено значение при оценката на наличните стоки се явява също така и въпроса, как трябва да се поскъпва с твърде честото намаление, унищожение, изхабяване или обезценяване на стоки следствие по-продължителното им складиране. От практиката се знае, че складираните за по-продължително време стоки претърпяват известно количествено и качествено намаление. Такива са, напр. колониалните стоки, течностите, хранителните продукти и др. Количественото намаление трябва грижливо и точно да се определи, до като качественото намаление се само приблизително оценява.

3. Ценни книжа.

Ценните книжа, като предмет на търговията, имат пазарна или борсова цена. При оценката им, като активно перо в баланса, важат правилата относно продаваемите реални стоки. При оценката на ефекти с текущ купон (облигации) се взема под внимание и лихвата за изтеклото време; тази лихва или се включва в самата курсова стойност (софийски юсанс) или се пресмята отделно, като в размер на същата се образува преходен актив.

Едно особено третиране изискват ценните книжа, произтичащи от консорциални и постоянни съучастия, които трябва на отделно да бъдат показани в баланса. При консорциалните съучастия, които се срещат на най-често между банките, извършените изплащания се минават в баланса по емисионния курс на ценните книжа, издадени (емтирани) от образувания консорциум, който курс ще трябва да се смесва с продажния (дневен) курс на същите ефекти, по които банките биха се освободили от съучастието си. Постоянните съучастия трябва да образуват отделно перо в баланса. Макар по форма това съучастие да е изразено в известно количество ефекти, последните не могат да бъдат предмет на обръщение, а са свързани с самото съществувание на съучастието. Постоянните съучастия, като оборотни имущества, не подлежат на обезценка; при съмнителни съучастия обаче подобно на съмнителните вземания, известно приспадане от първоначалната им стойност ще бъде целесъобразно.

4. Вземания

Под вземания в общо правна смисъл се разбират всички видове вземания, произходящи от полични вземания, ценни книжа, заеми активни ипотеки и др. В счетоводна смисъл обаче под вземания ще разбираме само салдате от дебиторни сметки.

При оценката на вземанията, като съставна част от актива на баланса, ни служат самите салда от личните сметки на дебиторите. Вземанията трябва да се представят з баланса така, както те са извлечени от самите книги. Нецелесъобразно е поставянето в баланса на едно общо салдо за дебиторите и кредиторите; това би затруднило четливостта на същия. Тук трябва да бъдат показани само вземанията, като активно (дебитно) салдо на дебиторните сметки.

Платимостта (падежа) на вземанията обикновено не съвпада в деня на съставянето на баланса. Затова, при вземания платими след датата на баланса, се приспада и съответния дисконт за времето от деня на съставянето на баланса до деня на платимостта (падежа, вальора) (или се образува в размер на дисконта един преходен пасив) а просрочилите вземания се олихвяват (или се образува един преходен актив). Дисконтирането, както и олихвяването се базират на предварително съставените за това инвентарни (ректификационни) статии. Вземанията, произтичащи от текущи лихвени сметки, се извличат от дебиторните салда на текущите сметки при капитализирана до деня на приключването (деня на съставянето на баланса) лихва.

Освен счетоводната корекция върху дебиторните салда, произтичаща от дисконтирането или олихвяването, чл. 4. алинея 3 от закона за Т. Кн. определя: "Безнадеждните вземания трябва да се отпишат или оставят, само за споменаване с нищожна сума (pro memoria), а сумните вземания да се посочат по вероятната им събираема сума". Не всяко вземане по дебиторните сметки е сигурно, особено по непокритите вземания, произходящи от стокови операции. Затова, при известни вземания се изисква и особена гаранция (особено при банковите операции), която се състои в поръчителството на трети лица или залог на движими (ломбард) или недвижими имоти (ипотеки). При тези условия и балансовата стойност на вземанията ще се обусловя от размера на сигурността и ще бъде една чисто материална стойност, независима от личността на длъжника. Липсва ли обаче тази материална сигурност, то като балансова стойност ще трябва да се вземе само вероятно събираемата сума. Определянето степента на та: и вероятност е напълно предоставено на стопанина на предприятието ; тя ще зависи от наличността на известни факти като: сведения, несигурна платежоспособност-несъстоятелност, банкрут, полични протести и пр. Изобщо, при определяне степента . на вероятната платимост, трябва да се взима винаги една по ниска норма (образуване на скрити резерви).

Съмнителните вземания могат да бъдат изразени счетоводно по два начина:

  • Още през течение на операционната година или при съставянето на баланса съмнителните вземания се пренасят в една специална сметка "Съмнителни вземания "(konto dubioso), Салдото на тази сметка се показва в баланса отделно от сигурните вземания, след което от общата сума се приспада известен процент несъбираемост.
  • В активната страна на баланса се посочва пълната сума на вземанията срещу образуване на едно пасивно перо като корекция в размер на вероятната несъбираемост. Това пасивно перо фигурира в баланса под наименованието "Фонд за съмнителни вземания", Делкредере" и др. Този начин на изразяване вероятната събираемост изглежда за предпочитане, защото ще може да се вижда първоначалния размер на вземанията още повече, че фактическия размер на несъбираемостта може да се определи след по-продължително време.

При вземанията в чужда валута важат правилата относно оценката на чуждите валути. Вземанията в чужда валута трябва да бъдат преведени в местна валута в деня на съставянето инвентара и баланса и то винаги по по-ниския курс (костуемия, когато е по нисък от дневния или по последния, когато е по нисък от костуемия.

За да се запази едно правилно съотношение между активното перо "вземания" и пасивното перо "давания" (дългове), правилника за прилагане закона за Т. Кн., чл. 4 алинея - 1, 2 и 3 определя: "При вземания - давания в чужда валута се спазва следното: а) ако има вземания в чужда валута се минават по костуемия курс, ако той е по нисък от пазарния; но, ако пазарния е по нисък от костуемия - по пазарния; б) ако има дългове в чужда валута без разсрочки се минават по дневния курс, ако той е по висок от костуемия; в случай на разсрочки, преоценката се прави само върху съответната за изплащане годишна дата; ако дълга в чужда валута фигурира в пасива по по-висок курс от дневния, трябва да бъдат минати по дневния курс; в) ако има вземания н давания в чужда валута, при минаването им в инвентара, в случай че дневния курс е по-висок преоценяват се и едните и другите, по него, ако дневния курс е по-нисък, минават се на по ниския курс; ако на вземанията курса е по висок, а на дълговете по нисък, не се преценяват, а остават да фигурират по костуемия курс", Явно е, че при редакцията на този член от правилника се е изхождало от съображението да се избегне по високата преоценка на актива - вземания и по ниската преоценка на пасива - давания.

Освен откритите дебиторни вземания, произтичащи главно от стоковите операции, в балансите трябва да бъдат посочени в отделни пера и разните други видове вземания, като: заемите, гарантираните чрез залог вземания, ипотекарните вземания и др.

5. Полици (римеси)

Това са вземания, облечени във форма на полични документи и ползуващи се с предимствата, които закона за поличните задължения дава пред обикновените вземания по открити дебиторни сметки. Числото и стойността на полиците се установява от проверката на наличния портфейл, сравнен с полична книга и в съгласие с сметка "Римеси" от главната книга. Тази стойност обаче не съответствува с действителната балансова стойност, тъй като наличните полици са платими през течение на следната операционна година, трябва да бъдат посочени по тяхната ефективна, дневна, стойност. Балансовата стойност и тук може да бъде изразена по два начина: 1) полиците се минават като активно перо в баланса по шконтовата им стойност, като от поличните суми се приспадне дисконта за Бремето от деня на баланса до респективните падежи на-полиците; при тази метода на определяне балансовата стойност на полиците приспаднатия дисконт, като загуба, преминава в с/ка "Загуби и печалби"; 2) втория способ на балансова оценка се състои в това, че наличните полици се минават в актива на баланса по пълната им номинална стойност, а в размер на пресметнатия дисконт се образува един коректив в пасива на баланса (преходен пасив), чрез които се постига нужното изравнение в оценката.

Отделно от полиците в местна валута, требва да се покажат в баланса издадените в чужда валута полици, наречени девизи или камбио. Девизите, подобно на банкнотите и ценните книжа, са предмети на търговската обмяна и, като такива, те се считат като стока с определена пазарна или борсова цена (курс на девизите). За това и за база при оценкатата на девизите, както при ценните книжа, служи тяхната костуема или пазарна цена (дневния борсов курс) в зависимост от това, коя от двете е по-ниската. При девизи, платими след определен срок, се приспада също така и съответния дисконт.

 

Тази публикация е извадка от книгата "Учение за балансите". Текстът е обработен и адаптиран от Счетоводна къща Kreston BulMar.

Други препоръчани източници на информация:

Съдържание

Нашите профили в социалните мрежи

Facebook YouTube Групата ни в LinkedIn Акаунта ни в Tweeter