Сертификат ISO 27001 на Крестън БулМар Сертификат ISO 9001 на Крестън БулМар
Kreston BulMar

Счетоводна къща Kreston BulMar

качествени счетоводни услуги на изгодни цени

Счетоводна къща > Библиотека > V. Оценка на балансовите пера > 1.2. Имущества за постоянно употребление

Учение за балансите

Имущества за постоянно употребление

Тук влизат всички видове имущества, безразлично дали са движими или недвижими, като: земи, сгради, машини и въобще всички имущества, които по един или друг начин служат като постоянен капитал в предприятието. Освен имуществата, като непосредствена собственост на предприятието, тук могат да се причислят също и всички ония предприятия, за направата на които предприятието е изразходило суми и които, макар и юридически да не са негова собственост доставят обаче за предприятието известни стопански предимства (ползи); като например направата на шосета, мостове и пр. на обществени места.

За база при оценката на тия имущества требва да служи тяхната покупна или костуема стойност, при една последователна обезценка, или - образуване в размер на обезценката на един фонд за тяхното възстановяване. Имущества, като постройки, инсталации, превозни средства и др., които имат стопанско значение за предприятието само в тяхната целокупност и които, разделени, биха изгубили свойственото назначение, а също и тяхната стойност би се изменила, требва да бъдат оценявани само по съвкупност. За основа при оценката на такива неделими имущества ще служи тяхната обща костуема или покупна стойност. Пазарната цена на отделните части от общия инвентар ще бъде без значение. Така например, при покупка на една фабрика с всичките ней принадлежности, някои от които почти обезценени и стойността на които по отделно е невъзможно да се определи, ще се вземе за основа покупната стойност на фабриката в нейната цялост.

Паралелно с оценката на имуществата за постоянно употребление стои и въпроса за тяхната последователна обезценка, която требва да се вземе предвид. Разбира се, не всички имущества подлежат на обезценяване, като например земите (освен при минните предприятия).

Начинът на определяне обезценката ще зависи от естеството на обезценяемото имущество. Намалението стойността на даден предмет може да последва чрез непосредствено консумиране на части от самия предмет, т. е. чрез количественото намаление на предмета или - чрез намаление качеството на предмета с продължителното употребление, до настъпване окончателната негодност и свеждане стойността до незначителна сума или даже до нула.

При количественото (субстантното) намаление на предмета обезценката ще бъде равна на стойността на самото количествено намаление до окончателното консумиране на предмета, както е при мините, кариерите, употребяемите животни и др. Качествено намаление или намаление употребяемостта имаме при машините, оръдията и други индустриални предмети, служащи в процеса на производството. Продължителното използуване на машината намалява и нейната употребяемост до настъпване на окончателната й негодност. Разликата в първоначалната стойност на машината и стойността на станалата вече негодна за употребление машина ще съставлява размера на обезценката, която, разделена на равни годишни суми, ще се приспада при съставяне годишния баланс. Тук дълготрайността на предмета ще зависи от степента на изхабяемоста и начина на употреблението.

Обезценката на постоянния капитал в баланса може да бъде изразена по два начина: 1) чрез намаление на стойността на обезценяемото имущество в размер обезценката и 2) чрез образуване на „възстановителен фонд" в пасивната страна на баланса.

Първата е най-употрабяемата и удобна метода за обезценяване. При първата обезценка се взема за база пърноначалната костуема стойност, след което ежегодно се приспада процентна рата от остатъка. Тази метода може да се илюстрира чрез следния нагледен пример:

Ежегодна обезценка 10% на една индустриална инсталация от 100,000 ла.

  Първон.ст. 10% обезценка Остатък
1 г. лв. 100000.00 10000.00 90000.00
2 г. лв. 90000.00 9000.00 81000.00
3 г. лв. 81000.00 8100.00 72900.00
4 г. лв. 72900.00 7290.00 65610.00
5 г. лв. 65610.00 6561.00 59049.00
6 г. лв. 59049.00 4904.90- 53144.10
7 г. лв. 53144.10 5314.40 47829.70
8 г. лв. 47829.70 4782.97 43046.73
9 г. лв. 43046.73 4304.67 38742.06
10 г. лв. 38742.06 3875.20 34867.86

От горния пример се вижда, че отделните обезценки не са равномерни, а се отклоняват значително една от друга. Така, докато в края на 6-та година е вече обезценена почти половината от първоначалната стойност, то за обезценяването на втората половина ще бъде нужно много по-продължително време, което, математически пресметнато, отива до безкрайност. С други думи, размера на обезценяването се намалява с продължителността на ползуването. Инсталациите в първите години ще бъдат по-бързо обезценявани, от колкото към края; а това би означавало обременяване на едно новоначинаещо предприятие с високи обезценки, докато през по- късните години, когато се очаква и по-голяма рентабилност, обезценките ще намаляват. От това се вижда, че този метод на обезценка, макар и твърде разпространен, трябва да се счита в основата си за неправилен и нереален. Той ще бъде правилен само когато последователното приспадане на процентната рата от намаления остатък се замени с една равномерна за всички години рата, приспадана от първоначалната костуема стойност на имуществото. Но затова се предполага предварителното изчисление дълготрайността на използуване обезценяемото имущество и разпределение първоначалната стойност на равномерни рати, приспадани ежегодно по предвидената окончателна амортизация на имуществото.

Ако вземем посочения по-горе пример, равномерното обезценяване ще се извърши така.

  Първон. ст. 10% обезценка Остатък
1 г. 100000 10000 90000
2 г.   10000 80000
3 г.   10000 70000

до като в края на 10 год. имуществото ще бъде напълно амортизирано, след което, макар и да има още известна потребителна стойност, ще се минава в баланса pro memoria a 1 лв.

Равномерните обезценки, които трябва да се извършат, както в години на реализирана печалба, така в години на загуби, могат да бъдат прекъсвани от извънредни по-големи обезценки в случай на нови изобретения на машини, промени в производството и др. Ако такива извънредни обезценки се извършат от напред с оглед на едно вероятно по-късно намаление в стойността на обезценяемото имущество, те ще имат характер на скрити резерви, изразени в едно намаление на годишните печалби.

Втората метода на обезценяване се състои в образуването на възстановителен фонд в пасивната страна на баланса който фонд ежегодно се увеличава с сума равна на следуемите се обезценки. Възстановителния фонд представлява стойността на погълнатите в процеса на потреблението и възпроизведени в нови ценности части от постоянния капитал.

Така например, в баланса на едно индустриално др-во обезценките ще бъдат изразени :

1) Чрез намаление стойността на обезценяемите имущества

Баланс на Акц. дружество ...

Актив Пасив
Земи 900000
обезценка 2% - 18000

882000
Основен капитал 1500000
Машини 450000
обезценка 2% - 45000
405000 Резервен фонд 105000
Сурови и спом.материали 60000 Кредитори 100000
Фабрикати 150000 Печалба
Пренос от 1918 г. 12000
Пренос за 1919 г. 145000


157000
Каса 25000    
Дебитори и др. активи 40000    
  194200   1942000

2) Същият баланс с образуван възстановителен фонд:

Баланс на ...

Актив Пасив
Земи 900000
Основен капитал 1500000
Машини 450000 Резервен фнд 105000
Сурови и спом матер. 60000 Кредитори 180000
Фабрикати 150000 Възстановителен фонд 63000
Каси 25000 Печалба
от 1918 г. 12000
от 1919 г. 145000


157000
Дебитори и др. 420000    
       
  200500   2005000

Ежегодната рата, с която ежегодно ще се увеличава възстановителния фонд, се отделя от годишната печалба, която, приспадане на обезценката от актива, се явява увеличена в размер на следуемата се обезценка. Когато възстановителният фонд достигне до размер, равен на сумата на обезценяемите имоти, които фигурират в баланса, то ще рече, че последните с окончателно амортизирани т. е. преминали в нови ценности и могат да се заменят с нови. Амортизираните по този начин имущества, ако те имат някаква стойност, ще бъдат минати като чист приход за предприятието. Образуването на възстановителен фонд в пасива на баланса има това преимущество спрямо обикновения начин на намаление стойността на обезценяемите имущества в актива на баланса, че посредством този фонд по нагледно би могло да се следи за размера на обезценките.

Какъв требва да бъде процента на обезценките, е мъчно да се определи; за всеки единичен случай той ще бъде различен и ще зависи от дълготрайността и употребяемостта на предмета, както и от характера на самото предприятие. При определяне процента на обезценката управленията на индустриалните-предприятия по-скоро се базират на добитите от опита резултати, от колкото на определени, норми. (Нашият закон за Т. Кн. допуща максимална обезценка до 6%). Обикновено, през периоди на процъфтяване и по-голяма рентабилност в предприятието, процентите на обезценките биват по-високи, а най-вече в моменти на по-чувствителни промени в пазарните цени, не само на оборотните имущества, но и на постоянния капитал, с тенденция към едно значително, даже извънредно покачване на цените, следствие на едно продължително валутно обезценяване. Продължителното валутно обезценяване и причиненото от това неимоверно поскъпване на имуществата, създават и нови обстоятелства които пряко засягат учението за оценката на балансовите пера. Имущественият баланс има да изпълнява двояка цел: 1) да установи точното имуществено състояние на едно предприятие въз основа на една правилна оценка на активните и пасивни части и 2) да определи точния размер на годишната печалба или загуба (при акционерните дружества). Реалитета на баланса се изразява в правилното съотношение на имуществената оценка с реализираната печалба, добита от обращателните средства - главно от продажбата на стоки. Тази печалба ще бъде толкова по-висока, колкото е по-голяма разликата между костуемата и продажна цени. Но, както лесно обръщаемите имущества, така също и постоянния капитал не може да не окаже влияние върху годишната печалба в моменти на големи промени в цените им. Реализираните в обезценена (книжна) валута високи печалби не могат да съответствуват на нормалната балансова оценка въз основа на по раншните костуеми стойности и такива не могат да служат изцяло за разпределение на акционерите без риск да се консумира в скоро време и собствения капитал на предприятието или да бъде принудено да ликвидира следствие невъзможността за изплащане на големите печалби.

Едно съответствие между собствения капитал и реализираните печалби може най-лесно да се създаде като се прибегне до преоценката на постоянното имущество с оглед на повишените пазарни цени. В такъв случай, при съответно уголемен собствен капитал, биха се получили и повече оборотни средства по пътя на кредита. Увеличението на собствения капитал чрез преоценка на някои активни пера от баланса, обаче, създава една несигурна, дори и фалшива стопанска база за предприятието, което може да бъде основно разколебано при едно бъдещо понижение в стойностите на преоцененото имущество.

Вероятно, като се е изхождало от тия съображения, чл. 4 от правилника за приложение на закона за Т. Кн. определя: „Лицата, които до влизането на закона в сила не са водили търговски книги, но са заварени с движими и недвижими имоти, при съставянето на първия инвентар, требва да ги оценят и опишат по средна цена между сегашните цени и тия от 1914 година". При това положение остава открит въпроса за възстановяването на имуществата за постоянно употребление (постоянния капитал) в случай на дълготрайно покачване на цените.

Обезценяването (изхабяването) на машини, инсталации и др. изискват, след известна продължителност на ползуване, пълно възстановяване, т. е. заменяване с нови такива, за което, при голямото им поскъпване, ще са необходими и големи суми. Но в такъв случай възстановителният фонд, образуван чрез ежегодните приспадания на обезценките, не ще бъде достатъчен за възобновяване на обезцененото имущество, ако съразмерно с покачването цените на възстановяемото имущество не се отделя и една по голяма част от уголемените следствие високите продажни цени брутни печалби. Ежегодните прибавки към възстановителния фонд трябва да съответствуват не вече на първоначалната стойност на обезценяемото имущество, а на вероятните разходи за тяхното възобновление.

Често пъти, освен при доставката на имуществото, се правят и разходи за подържане на тяхната дееспособност. Тук трябва да се прави разлика между обикновените поправки, които служат за поддръжка на нормалната продължителност на ползуване и такива, които донасят едно фактическо подобрение (покачване) в стойностите им (репарациите). Първите разходи се минават в задължение на известна резултатна сметка и се погасяват от годишната печалба, когато вторите увеличават самата костуема стойност на подобреното имущество.

 

Тази публикация е извадка от книгата "Учение за балансите". Текстът е обработен и адаптиран от Счетоводна къща Kreston BulMar.

Други препоръчани източници на информация:

Съдържание

Нашите профили в социалните мрежи

Facebook YouTube Групата ни в LinkedIn Акаунта ни в Tweeter