Сертификат ISO 27001 на Крестън БулМар Сертификат ISO 9001 на Крестън БулМар
Kreston BulMar

Счетоводна къща Kreston BulMar

качествени счетоводни услуги на изгодни цени

Счетоводна къща > Библиотека > V. Оценка на балансовите пера > 3.2. Изправителни балансови пера

Учение за балансите

Изправителни (корективни, ректификационни) балансови пера

Тези пера служат само за изправление, корекция, на някои активи и пасиви, поставени в баланса по повисока стойност от действителната им такава. Както се вече изтъкна при случаите с образуването на възстановителни фондове, фондове за съмнителни вземания и др., за резултата на балансовата оценка е безразлично, дали едно перо се намалява чрез определено приспадане в същата страна или чрез поставяне на сума равна на приспадането в срещуположната страна. Еднаквостта в резултатите почива на субстрактивното действие на двете срещуположни страни на баланса. Макар и да нямат характер на реални активи или пасиви, изправителните балансови пера са необходима корекция в оценката на известни балансови пера. Те не са също и фиктивни пера, защото са резултат на едно грижливо пресмятане и са необходими за вярното установяване на чистия капитал. Като счетоводни субстрактивни величини, тези пера трябва да бъдат ясно показани в баланса и под наименования, които да не дават повод на непосветения да ги счита за действителни ценности (както напр. корективното пасивно перо „възстановителен фонд" погрешно се счита за резервен фонд.

Корективните пера биха могли да бъдат излишни, ако всички необходими приспадания, като: обезценки, сконто, дизажко, недоплетени акции и др., се извършеха на същата страна на баланса. За предпочитане е, обаче, корективната (изправителната) метода, защото само чрез нея ще може ясно да се вижда от баланса както пълната костуема стойност на обезценяемите имущества, така и точния размер или пълната номинална стойност на акциите и при непълно внесен основен капитал.

Активните корективни пера действуват субстрактивно върху пасива (намаляват го), а пасивните върху актива. Найчесто се случват пасивните корективни пера, като корекция върху известни активи, защото последните трябва да се преоценяват.

Корективните пера са твърде сродни с преходните (транзиторните) пера, особено, когато те се извършват в края на годината, какъвто е, например, дисконта върху рамесите (пасивно корективно перо) или върху акцептите (активно корективно перо).

По важните активни корективни пера са: недовнесената част от основния капитал, загубата от курсова разлика при емисия на ефекти и балансовата загуба.

  • Недовнесената част от основния капитал. Според чл. 207, ал.. 4 на търговския закон, „основният капитал на акционерните дрва трябва да се постави между дълговете на дрвото". Законът подразбира пълната сума на основния капитал, даже и когато не е напълно внесен. В този случай недовнесената част от капитала трябва ясно да се изрази в форма на корективно перо в срещуположната, активната, страна на баланса. Тази трябва да бъде единствено допустимата форма, която е и материално вярната. Това корективно перо носи найчесто наименованието „Невнесен капитал", или „Акционери". Последното наименование найправилно изразява смисъла на това корективно перо, което означава, че самите акционери не са нищо друго, освен дебитори на дрвото за недовнесената още от тях част от дружествения капитал.
  • Дизажио. Както основния капитал на акционерните дрва, така също заемните и ипотечни облигации трябва да фигурират в пасивната страна на баланса по тяхната номинална стойност. Твърде често, обаче, при увеличение на основния капитал чрез нова емисия на акции или при емисия на облигации, акциите или облигациите се пласират по курс стоящ подолу (под пари) или над номиналната им стойност (над пари)".
    Произлязлата при емисия по курс под пари курсова разлика ще представлява загуба или дизажио, а при курс над пари печалба или ажио. Ако например, едно акционерно дрва увеличи основния си капитал чрез емисия на нови акции за 1,000,000 лева, по курс 90 (за всеки 100 номинални), то това увеличение на основния капитал с 1,000,000 лв. номинални трябва да се изрази в пасивната страна на баланса срещу едно увеличение на актива с 900000 лв. Курсовата разлика, дизажиото, от 100,000 лв. не трябва да се счита като обикновена загуба, защото срещу новото увеличение на пасива с 1,000,000 лв. трябва да бъдат срещупоставени и нови активи в същия размер, които да покриват увеличения основен капитал. Затова, увеличения с 900,000 лв. актив трябва да бъде допълнен с още едно перо от 100,000 лв. наречено „дизажио", което ще има значението на корективно перо спрямо новия пасив от 1,000,000 лв. Това корективно перо в актива на баланса, изразяващо загубата от курсовата разлика, има преходен характер и трябва постепенно да изчезне от актива на баланса чрез ежегодни погашения от годишната печалба. Същото действие би имало образуването на специален резерв в пасива на баланса, до като достигне размера на дизажиото (в актива).
    Печалбата пък, която произлиза от курсова разлика при емисия над пари (ажио) се поставя в пасива на баланса като корективно „ажио", което твърде често се слива с законните резервни фондове.,
  • Балансовата загуба. Според чл. 207, ал. 6 от търговския закон: „печалбата или загубата, която произхожда от сравнението на активното и пасивното положение, трябва да е указана особено в края на равносметката". В баланса на акционерните дружества загубата представлява разликата, в размер на която активите не покриват пасивите (дълговете, основния капитал и резервните фондове). При едноличните предприятия и колективните дрва годишната загуба се при спада от самия чист капитал; при акционерните дрва обаче загубата не може да се приспада от основния капитал, защото това би нарушило принципа за неизменяемостта на основния капитал, който може да се намалява само съобразно законните и уставни определения.

Затова балансовата загуба, като корективно перо, трябва да бъде изрично показана в активната страна на баланса и то не под наименованието „Загуби и печалби", както това би се изразило счетоводно в главната книга, а като „загуба".

Както всички активни корективни пера, така също и балансовата загуба подлежи на погашение. Тя няма обаче характер на преходно перо и, като такава, трябва да бъде погасена не постепенно, а наведнъж чрез предвидения за тази цел законен резервен фонд. Като абсолютно неправилен и незаконен трябва да се счита начина, по който някои акционерни дрва покриват годишната загуба чрез приспадането й от законния резервен фонд преди публикуването на самия баланс. Само след съставянето на баланса и установяването на загубата резервните фондове могат да послужат за изравнението на тази загуба.

Поважните корективни пасивни пера са възстановителния фонд, като корективно перо в размер на обезценките върху известни движими и недвижими имущества, и делкредерния фонд (фонд съмнителни вземания), като корективно перо върху съмнителните вземания.

 

Тази публикация е извадка от книгата "Учение за балансите". Текстът е обработен и адаптиран от Счетоводна къща Kreston BulMar.

Други препоръчани източници на информация:

Съдържание

Нашите профили в социалните мрежи

Facebook YouTube Групата ни в LinkedIn Акаунта ни в Tweeter