Сертификат ISO 27001 на Крестън БулМар Сертификат ISO 9001 на Крестън БулМар
Kreston BulMar

Счетоводна къща Kreston BulMar

качествени счетоводни услуги на изгодни цени

Учение за балансите

Дългове

Това са средствата, черпени от външни лица и ангажирани в предприятието в една или друга форма. Разглеждането на дълговете трябва да предшествува разглеждането на собствения капитал, защото последния се представлява като разлика между актива и пасива. За да съществува собствен капитал, трябва най-напред дълговете да се покриват от активите.

Чуждите средства, вложени в едно предприятие, представляват правно-стопански задължения, които ние изразяваме с понятието „дългове", което ние тук ще употребим в широката му смисъл (а не само като търговско-счетоводно понятие „кредитори").

За по-голяма прегледност дълговете могат да се разграничат в следните две главни групи.

  1. Дългове срещу сметки (кредитори)
    • непокрити дългове
    • покрити дългове (ломбард)
  2. Писмени обвезателства
    • произходящи от заеми (банкноти и облигации)
    • произходящи от полични задължения (акцепти)
    • произходящи от ипотечни задължения (ипотеки, ипотечни заложни облигации)

1. Дългове срещу сметки (кредитори)

Тук спадат всички задължения, произходящи от кредитни стокови операции и вписани в отделни, обикновени или текущи кредиторни сметки, без да бъдат оформяни в писмени документи, както и всички видове задължения, произлезли от заемни операции срещу открит личен или покрит кредит (ламбарден кредит).

В баланса общата стойност на дълговете срещу сметка се представлява от сумата на извлечените от книгите кредиторни салда. Дълговете, подобно на вземанията, трябва да бъдат поставени в баланса в размер на сумата, която те имат в момента на съставянето на баланса (след приспадане за дисконта върху дългове, платими по-късно, или прибавяне на лихвата върху просрочени дългове). За дългове в чужда валута важи казаното относително вземанията в чужда валута. Всички спорни и процесоални задължения се минават по вероятната за изплащане сума.

Според направеното по горе разграничение, в баланса трябва да бъдат посочени по отделно откритите и покритите (гарантирани) дългове.

2 Писмени обвезателства.

Писмените обвезателства са задължения изразени в форма на полички документи, които служат като единствено доказателствено средство за съществуванието и произхода на задължението. Единствени те са носители на правото и без тяхното представяне не може да се предяви иск спрямо длъжника.

Всички задължения, оформени в писмени обвезателства, за съществуването на -които единствените представители са самите документи, трябва да бъдат представени в баланса, независимо от обикновените открити и покрити задължения.

а) Обвезателства произходящи от заеми

Банкнотата е един документ от кръгла парична сума платима на предявление, която се издава от привилегировани емисионни банки (у нас само Б. Н. Банка). Количеството на пуснатите в обръщение банкноти представлява за банката един безлихвен и безсрочен дълг, а всяка една банкнота в обръщение, притежавана от едно лице, представлява едно парично искане към банката. Всички пуснати в обръщение и неизтеглени още банкноти трябва да фигурират в пасивната страна на баланса на банката и то, като безлихвени и безсрочни, винаги по номиналната им стойност.

Облигациите са документи от кръгли суми, които съставляват част от един дългосрочен заем. Те представляват лихвоносен дълг за издателя и като такъв трябва да бъде изразен в пасива на баланса. Облигациите не винаги се издават по номиналната стойност; твърде често те се издават по курс под пари или над пари (под или над номиналната стойност). Разликата между подпаритетния курс и номиналната стойност се нарича „дизажио", а тази между номиналната стойност и надпаритетния курс - ажио. Дизажиото представлява произлязлата от подпарителната емисия загуба, която трябва постепено да се погасява до окончателното изплащане на облигациите. Ажиото пък е произлязлата от надпаритетната емисия печалба. Понеже емитираните облигации трябва да фигурират в баланса винаги по номиналната им стойност (както основния капитал при акционерните д-ва), то произлязлата загуба - дизажио, като корективно перо, трябва да се посочи в активната страна на баланса, а ажиото като печалба - в пасива на баланса.

Погасяването на облигациите се извършва или чрез откупването на самите облигации или чрез едно равномерно погашение на същите (анюитетно погашение). Ако изплащането на облигациите става по един надпаритетен курс, то този плюс ще представлява едно свръхзадължение или една премия на кредиторите. Загубата от тази премия, която фактически настъпва при самото погашение на облигациите, се изплаща от предвидените за тази цел премийни резерви, образувани от ежегодното отделяне на част от печалбите.

Платимите до деня на баланса облигационни лихви трябва да фигурират в деня на баланса в отделно перо като дългове. Те представляват реално пасивно перо, което не трябва да се смесва с другите лихвени задължения.

б) Полични обвезателства.

Едно важно пасивно перо на баланса съставляват текущите полични задължения, наречени трати или акцепти (след акцептирането им). Те имат значението на краткосрочни кредите, защото са платими до 3-4 месеца. Юридическите последствия от незаплащането на поличните задължения обаче са строго определени от закона за поличните задължения.

Акцептите съдържат лихвени прибавки за времето до деня на падежа им, затова те трябва да фигурират в пасива на баланса по дневната им шконтова стойност (или чрез съответно образуване на преходен актив, като корективно перо).

в) Ипотечни задължения.

Ипотечните дългове произлизат от заемите срещу залог на недвижими имущества. Ипотечните задължения биват по дългосрочни и се погасяват чрез ежегодни или полугодишни изплащания. В пасива на баланса трябва да се посочи неизплатената част от ипотечното задължение.

Подобни на заемните облигации са така наречените заложни облигации, които ипотекарните банки издават и пущат в обръщение срещу гаранция на самите активни ипотеки. Тези заложни облигации, като дълг на банката, фигурират в пасивната страна на баланса.

 

Тази публикация е извадка от книгата "Учение за балансите". Текстът е обработен и адаптиран от Счетоводна къща Kreston BulMar.

Други препоръчани източници на информация:

Съдържание

Нашите профили в социалните мрежи

Facebook YouTube Групата ни в LinkedIn Акаунта ни в Tweeter