Сертификат ISO 27001 на Крестън БулМар Сертификат ISO 9001 на Крестън БулМар
Kreston BulMar

Счетоводна къща Kreston BulMar

качествени счетоводни услуги на изгодни цени

Счетоводна къща > Библиотека > V. Оценка на балансовите пера

Учение за балансите

Оценка на балансовите пера

Задачата на баланса е да изрази в парични стойности имущественото състояние на едно предприятие в един даден момент. В баланса трябва, за тази цел, да бъдат изброени всички имуществени части, както и всички задължения, така, както те са извлечени от годишния инвентар.

Една от най-трудните задачи, която учението за балансите си поставя за разрешение, е проблема на оценките. Понятието "баланс", което по рано се разясняваше почти само от търговско-правно или счетоводно-техническо гледище (като встъпителна или приключителна сметка), днес, повече от друг път, това понятие е израз на организационно-стопанска дейност на всяко отделно предприятие. Баланс, който почива само на схематичен формализъм, без да бъде изразител на една стопанска цел, не може да се счита за такъв. Истинският баланс, като дава реален израз на "действителното имуществено състояние на предприятието, трябва едновременно да представлява и основа за една анализа на стопанските резултати.

Възгледите за оценката на балансовите пера, подържани от представителите на балансовата наука, са твърде различни. Ето защо, не би било лесна задачата, ако бихме се опитали да се справим е всевъзможните обяснения на теоретични и практични схващания. Като игнорираме частичните отклонения по отделни въпроси, очертават се три главни направления, в които се свеждат различните тия възгледи.

Привържениците на първото направление, като възприемат постановленията на някои от досегашните търговски закони (§ 40 от Терм. Т. 3., чл. 35 от нашия Т. 3.: "При съставянето на описа и на равносметката имотите и вземанията трябва да се обозначат по стойността им във време на съставянето му) считат реализуемата, продажната, ликвидационната, т. е. действителната - обективна стойност за оная, която трябва да се има предвид при оценката на балансовите пера. Тази обективна стойност се изразява в пазарната стойност (Ring, Keyssner, Knappe).

Друга група теоретици, като изхождат от потребителното значение, което имат имуществата за постоянно употреба на оценяването на постоянното имущество, когато обръщателните имущества (стоките) трябва да се ценят по пазарната им цена (както първото направление. (Rehm, Simon).

Привържениците на третото направление, подържано от повечето писатели в счетоводната литература (Calmes, Leitner, Gerstner, също и по старите (Goessens, De La Porte. Buch, Hugli, Schiebe - Oder man), като изхождат от естеството на всяка една търговска сделка (в общ смисъл), предмет на която е доставката на имущества, било за по продължително употребление (производството) било за препродажба, определят задачата на счетоводството като двояка: 1) да изложи системно всички текущи операции и 2) да определи състоянието на имуществото в един даден момент. Счетоводството има да записва две главни групи търговски. операции - едни, които произтичат от доставка (покупка) или добиване на стоки, и други, които са резултат от продажбата на стоките. Тези операции обуславят и две стойности, меродавни за счетоводството:

  • доставна (костуема) или добиваема (производствена) стойност, и
  • продавателна стойност

При покупка или добиване (внос) имуществените части се записват по покупката (костуемата) респ. производствената им стойност, а при продажба (износ) - по продавателната им стойност.

Вносната стойност на купените или произведени имущества - това е пресметнатата калкулационна или костуема стойност, която се оказва от покупната стойност на стоките или материалите и разноските при покупката или производството. 4

Износната стойност на продадените имущества съставлява костуемата стойност на същите, увеличена с печалбата и разноските по продажбата. Продажната стойност се реализира при извършване на самата продажба; в баланса реализираната продажна стойност се изразява само в ония му пера, които представляват еквивалентната стойност на продадените стоки (в касовата наличност, вземанията и др.) и в които се съдържа и реализираната от това печалба. Следователно, имуществена части, предназначени за продажба, но не продадени още, не могат и не трябва да бъдат оценявани по тяхната продажна (реализуема,) стойност, защото не могат да включват в себе си и печалби, които още не са реализирани. И понеже всички имуществени части, в момента на съставянето на инвентара и баланса не са още продадени, а съставляват наличното имущество на едно предприятие (актива), същите не могат да бъдат оценявани по високо, от колкото е костуемата им стойност, основана на счетоводна калкулация.

Тази костуема стойност трябва освен това да бъде редуцирана към стойността на предмета в момента на съставянето на инвентара и баланса. Редуцирането (намалението) е задача на инвентара и се извършва различно, според това, дали имуществените части служат за постоянно употребление (постоянен капитал) или са оборотни средства.

В инвентара тази редукция се извършва:

  • при - имуществата за постоянно употребление чрез методата на последователните обезценки (амортизации)
  • при оборотните имущества (стоки, ценни книжа и др.) чрез поставянето им по дневната - пазарна или борсова цена, в случай, че тази последната, в деня на съставянето баланса, е по ниска от костуемата цена. Най-високата оценка си остава обаче костуемата цена.

В духа на горните начала, към които ще се придържаме и занапред, се е ръководил и нашия законодател. Чл. 4, алинея 2 от закона за Т. Кн. гласи: "В инвентарната книга са записва подробно всичкото имущество, с което разполага предприятието, по костуемата цена, а по курсовата (пазарната), когато тя е по-малка от първата".

Като определя максималната граница на оценка, законодателя не поставя никъде минимална граница на редуциране в оценката на балансовите пера, а предоставя, вероятно, на здравия частно-стопанки принцип - имуществените части да бъдат оценявани по възможност по-низко. Освен непосредствената цел на баланса - да бъде отражение на действителното имуществено състояние, при акционерните дружества той е едновременно и инструмента за определяне годишната печалба за разпределение, респ. загуба. Ако при една оценка на активите по високите дневни цени бихме имали за резултат посочването на една не още реализирана печалба, то и прекомерното подценяване би имало за следствие прикриването на една част oт действително реализираните печалби.

Без да се спираме на това, че едно умишлено подценяване на актива би било от естество да отнеме на фиска възможността за едно по справедливо данъчно облагане, тук трябва да си уясним съображенията за прибягване от страна на управителните съвети до едно по значително подценяване на известни активни части. Подценяването на известни имуществени части може да бъде средство за заздравяване и поощрение стопанствените функции на едно предприятие като, чрез стабилизирането на известни ценности, ще избегне влиянието от по чести и чувствителни колебания на пазарните цени. Използуването на подценяването, обаче, с цел да се прикриват реализираните печалби, трябва решително да се отхвърли. Това прикриване на част от печалбите твърде често се използува от управителните тела на акционерните дружества за обезпечаване на акционерите за по-продължително време равномерни дивиденти. Такива дивиденти обаче могат да се обезпечат чрез образуване на дивидентни фондове без да се прибягва до прикриване на печалбите, които всъщност твърде често се използуват и за покриване на загуби. С това се обезсилват и всички законни предписания за балансите. Изгубва си значението и задължителното публикуване на балансите, с което се гони целта да се даде на акционери и кредитори възможност за една правилна преценка относително вървежа на дружеството.

 

Тази публикация е извадка от книгата "Учение за балансите". Текстът е обработен и адаптиран от Счетоводна къща Kreston BulMar.

Други препоръчани източници на информация:

Съдържание

Нашите профили в социалните мрежи

Facebook YouTube Групата ни в LinkedIn Акаунта ни в Tweeter