Сертификат ISO 27001 на Крестън БулМар Сертификат ISO 9001 на Крестън БулМар
Kreston BulMar

Счетоводна къща Kreston BulMar

качествени счетоводни услуги на изгодни цени

Счетоводна къща > Библиотека > II. Основа на балансите

Учение за балансите

Основа на балансите

След като си разяснихме същността на баланса и неговото значение, следва да видим как и въз основа на що се съставя един баланс. Задачата на баланса е да групира и съпостави в сбита форма отделните активни и пасивни части. Но отделните активи и пасиви мотат да бъдат от такова разнообразно естество, че да е намислило възпроизвеждането им само от една памет. Ако активи от веществен характер, като: парите, стоките и др. биха могли да се констатират на място и, чрез преброяване, измерване и оценяване, да се установи тяхната стойност, то това ще бъде немислимо за активите и пасивите, произходящи от вземания и дългове. Последните могат да се констатират и извлекат само от редовно водени книги.

При сложните форми на сметни отношения, днес мъчно можем да си представим баланса като изолирано понятие; като инструмент за установяване имущественото състояние без помощта на едно редовно водено счетоводство: Както встъпителния баланс представлява изходна база за текущите счетоводни записвания, така приключителния баланс требва да представлява крайната точка на една завършена операционна година.

Законодателствата на повечето държави, наистина, не предписват изрично по каква система или метода требва да се водят търговските книги, дали по простото или двойното счетоводство (нашият закон за търговските книги, влязъл в сила от 1.I.1922 год. предписва и това), но всички без изключение определят, щото съставянето на баланса да става въз основа на редовно водени счетоводни книги. Така, освен в извънредните случаи, упоменати в чл. 4 алинея 4 на закона за Т. кн. (в случай на смърт на стопанина на предприятието; в случай на промяна в личния състав на едно дружество; в случай на наследство, несъстоятелност и ликвидация) нашият закон за Т. кн. изрично предписва съставянето н инвентар и баланс, както при започване на предприятието (встъпителен баланс) така и в края на всеки отчетен период (приключителен баланс).

Че за основа на съставянето баланса требва да служат редовно водени счетоводни книги, ясно се вижда и от алинея 5 от същия член на закона, която гласи: "В инвентарната книга на акционерите, застрахователните и кооперативните д-ва активите и пасивите от годишната равносметка могат да се описват и по групи, като се упомене, че се подкрепят с подробни описи за проверката на спомагателните книги с Главната книга, които описи да съдържат само номерата на сметките и сумите с или без имената на титулярите по сметките."

Инвентара представлява едно допълнение, една контрола на текущото счетоводство; чрез подробното изложение на всички имуществени съставни части той служи и за основа на баланса, който се извлича чрез прегрупирането на активите и пасивите според счетоводните правила. Всички предписания относно инвентаризацията (материалната проверка) и преоценките имат за цел да внесат известни корекции върху данните от текущото счетоводство. Така, чл. 5 от правилника за приложение закона за Т. кн. определя: "Годишния баланс се извлича от главната книга след като предварително се минат съставените в дневника инвентарни (ректификационни) статии". Съставянето на баланса при годишното приключване предполага редовното водене на книги според правилата на систематичното счетоводство и ще има за основа: 1) годишния инвентар и 2) последния оборотен (пробен) баланс-извлечение от главната книга. Преди да се пристъпи към самото приключване на сметките от главната книга чрез приключителните статии, извършва се едно пробно приключване, чрез което се извличат и съответните ректификационни статии за постигане пълно сходство в резултатите от главната книга и инвентара

Първият систематизатор на двойното счетоводство, италианецът Luca Pacili, в своя трактат: De computis et scripturis, 1494 год., като е изхождал от италианската практика, говори само за три основни книги: мемориал (паметна книга), журнал и главна книга (quadenrno dobbio). Той говори също така и за встъпителен инвентар, сметка "капитал" и сметка "загуби и печалби", без обаче да споменува за редовно съставяне на годишен инвентар, нито пък за приключителен баланс. Според него, съставянето на баланс е само спомагателно средство за по лесното приключване на книгите; балансът представлявал едно извлечение на отделен лист на салдата от сметките с цел за по лесното им пренасяне от там пак по отделните сметки. С една дума, балансът на Пациоли не е бил друго, освен едно счетоводно извлечение от книгите, без да се е базирал на особено инвентаризиране на имуществата, чрез което би дал реален израз на преоценка на имущественото състояние.

Сто години по късно, в своите Exempeln 1594г., Paschier Goessens от Брюксел, който, също както Пациоли познава само встъпителен инвентар, но не и приключителен, говори за преоценка на наличните стоки и поставянето им в баланса по стойността, която те струват. Но, едва в френския търговски закон от 1673 г. (Ordonnance de commerce) виждаме за пръв път да се предвижда освен воденето на журнал, още и съставянето всеки две години на приключителен инвентар, който да съдържа всички движими и недвижими имущества, както и всички вземания и дългове.

На практика, обаче, изглежда, че и по късно съставянето на годишен инвентар при приключване на книгите не е било общо правило. Така. "De la Porte, в своята книга Le guide des negocians et teneurs de livres", 1689 г., не споменува за годишен инвентар; състава на наличните стоки, вместо по ефективната им стойност, той извлича направо от книгите и ги поставя в баланса по костуемата им стойност.

Едва по късно френският Jaques Savary Des bruslon, син на вдъхновителя на френския ordonnance de commerce J. Savary, в своята Jnventaire, 1726 г. говори за ежегодно ефективно инвентаризиране на всички имущества на търговеца и поставянето им по действителната им стойност в момента на съставянето инвентара, така че той да представлява "действителна картина за имущественото състояние на търговеца, а балансът, като извлечение на актива и пасива да установи чистия капитал".

През 18-19 столетия, с развитието на акционерните дружества и нуждата от по ефикасен държавен и обществен контрол, се заставили законодателствата на повечето европейски държави да прокарат специални законоположения, задължителни за всеки търговец. относително съставянето на годишните инвентари и баланси и изчислението на печалбите и загубите.

 

Тази публикация е извадка от книгата "Учение за балансите". Текстът е обработен и адаптиран от Счетоводна къща Kreston BulMar.

Други препоръчани източници на информация:

Съдържание

Нашите профили в социалните мрежи

Facebook YouTube Групата ни в LinkedIn Акаунта ни в Tweeter