Сертификат ISO 27001 на Крестън БулМар Сертификат ISO 9001 на Крестън БулМар
Kreston BulMar

Счетоводна къща Kreston BulMar

качествени счетоводни услуги на изгодни цени

Счетоводна къща > Библиотека > VI. Анализа на балансите > 1. Съотношение на отделните пасивни пера

Учение за балансите

Съотношение на отделните пасивни пера

Пасива на баланса съставляват: а) собствените средства (капитал) и б) чуждите средства, вложени в предприятието (допълнителни те пасивни пера имат предимно счетоводно-техническо значение).

Собствените средства се състоят от:

  • Основния капитал
  • Резервните фондове и
  • Чистата печалба.

Основният капитал представлява точно определената и свързана с съществуванието на самото предприятие величина на капитала. Резервните фондове и чистата печалба са разполагаеми величини и могат да служат, за конкретни цели (покриване на загуби, разпределение на печалбите в форма на дивидент).

Съотношението на резервните фондове към основния капитал не се определя изрично в нашия Т. 3. Законодателствата на повечето държави определят като норма на съотношение 10%. Също и уставите на нашите акционерни дружества предвиждат като норма на съотношение до 10% от основния капитал, което означава, че към резервния фонд трябва да се зачисляват ежегодно печалби, до като същият достигне в размер 10% от основния капитал. Разбира се, че всяко едно грижливо, стопанисване ще се стреми към увеличение на резервния фонд над тази норма. Колкото по-големи са резервите по отношение на основния капитал, толкова по-солидно ще бъде предприятието в финансово отношение.

Чуждите средства вложени в предприятието се представляват главно в форма на кредиторни и полични задължения. От съществено значение е съотношението между задълженията по-прости кредиторни сметки и по полици (акцепти), тъй като поетата отговорност при поличните задължения е много по-строга, отколкото при обикновените задължения по сметка, пред вид на бързата екзекутивна процедура по поличните задължения.

Всички дългове, произтичащи от заеми и доставки, трябва да бъдат разглеждани от две гледни точки:

  1. От гледна точка на покритието, и
  2. От гледна точка на срока за погасяването им.

Покритите дългове (ипотечни, ломбардни и др.) заемат едно привилегировано положение по отношение на откритите не гарантирани такива „в случай на несъстоятелност

Колкото повече са покритите дългове по отношение на откритите, толкова в по-благоприятствуващо положение ще бъдат кредиторите на покритите вземания по отношение на обикновените кредитори. Акционерите пък заемат трето място след обикновените кредитори.

Съотношението на покритите дългове към откритите такива трябва да бъде предмет на особено аналитично изследване. Чрезмерното ангажиране на части от актива като залог за покритите на известни задължения (повече ипотеки върху постройки, залог на ценни книжа и стоки при банкови заеми) не може да бъде признак на една стопанска сигурност, защото, съразмерно с ангажираните в залог активни части, се намалява и кредитоспособността на предприятието.

По отношение на срока; за погасяването им, дълговете се подразделят на:

  • краткосрочни дългове
  • дългосрочни дългове

Към краткосрочните дългове се числи обикновения търговски кредит е срок до 3 м.; тук спадат обикновените кредиторни задължения, акцептите, краткосрочните депозити и др. Към дългосрочните задължения спадат главно ипотечните и облигационни задължения. Разумното стопанисване подсказва, какво средствата, добити от краткосрочни задължения, трябва да бъдат пласирвани и в лесно реализуеми ценности, като: пари, борсови ценни книжа, лесно продаваеми стоки, краткосрочни вземания и др. Средствата, добити от дългосрочни задължения, напротив, могат да бъдат употребени и за набавяне имущества за постоянно употребление (покупка или постройка на сгради, доставка на (машини и др.

Стопанствената анализа трябва да се спре и върху съотношението на собствения капитал към дълговете въобще. Също и в това отношение трябва да съществува една нормална съразмерност. Най-добре ще бъдат поставени ония предприятия, които оперират изключително с свой собствен капитал. Но, при днешната стопанска организация, това са само редки случаи; това е изключено при акционерните дружества които разчитат на свободни парични капитали отвън. Даже повечето акционерни дружества днес оперират при малък основен капитал с големи кредити; обстоятелство, на което се дължи голямата рискованост и твърде скъпото финансиране на известни предприятия, макар това и да е предизвикано от нуждата на разширените функции. Не са малко и предприятията, задълженията на които надминават собствения, капитал в неколкократен размер и който, в случай на неблагоприятна конюнктура, срещат големи затруднения в намирането, на нужните покрития. Затова, колкото по-малка е сумата на задълженията спрямо собствения капитал, толкова и на по-здрави основи ще бъде поставено едно предприятия.

 

Тази публикация е извадка от книгата "Учение за балансите". Текстът е обработен и адаптиран от Счетоводна къща Kreston BulMar.

Други препоръчани източници на информация:

Съдържание

Нашите профили в социалните мрежи

Facebook YouTube Групата ни в LinkedIn Акаунта ни в Tweeter