Съотношение на отделните активни пера
Активът представлява сумата на имуществените части в които се изразява вложения в едно предприятие собствен и чужд капитал. От начина на използуването и от степента на обръщаемостта на актива ще зависи и крайния резултат от дейността на предприятието. Меродавна ще бъде затова преценката, до колко вложените в актива средства ще бъдат достатъчни за покриване на дълговете и собствения капитал. От размера на оборотното имущество ще зависи и обръщението на вложения собствен и чужд капитал, както и големината на печалбата. Колкото по-лесно обръщаемото имущество съставлява по-голям процент от цялото имущество на предприятието, толкова и в по благоприятно имуществено състояние то ще се счита. независимо от това, трябва също така да се прави различие и между отделните части на обръщаемото имущество относително тяхната ликвидност.
По малка роля играе тук въпросът за оценката на активните пера, която обсъждащият заинтересован не може да узнае от самия баланс; това да се провери би било задача на една счетоводна и балансова ревизия. Затова, при обсъждане и преценяване на активните части, трябва да се изхожда от предположението за, верността на оценката. Тук стопанствената анализа върху един баланс се ограничава само в изследване:
- Начина на употреблението на актива;
- Продължителността на употребленито;
- Сигурността на употреблението;
- Резултатността на употреблението и ,
- Реализуемостта на отделните активни части.
Що се отнася до начина на употреблението (пласирането), изтъкна се и по-рано нуждата от строго разграничение на актива на :
- Обръщаемо имущество (оборотен капитал)
- Имущество за постоянно употребление (постоянен капитал).
Какво трябва да бъде съотношението между обръщаемото и твърдо пласираното имущество, това ще зависи от характера на предприятието. (Така, при банковите предприятия преобладава оборотното имущество, а при промишлените и транспортни предприятия-постоянното имущество).
Продължителността на употреблението на отделните активни части е в тясна зависимост от степента на тяхната обращаемост До като оборотните активни части имат кратковременен характер, защото по-бърже преминават в нови ценностти, имуществото за постоянно употребление (постоянния капитал), напротив, запазва за по-продължително време своите качества на употребяемост.
Съществен елемент в анализираното на активните части е и степента на сигурност в употреблението. Паричната наличност представлява сама по себе си най-сигурния пласмент; от чисто стопански съображения обаче, размера на паричната наличност бива винаги ограничен. Пласирането на капитала в движими и недвижими имоти (сгради, земя) е второто по сигурност употребление след парите. Сигурността в другите активни части зависи от степента на кредитоспособността, доверието и риска свързани с употреблението. Степента на сигурността расте с имобилизирането на капитала в едно направление и бързата реализуемост в друго направление.
Стопанската цел на употреблението на активните части в едно предприятие е реализирането на по-възможност по голяма печалба. Размера на реализираната печалба обаче най-често стои в обратно отношение с степента на сигурност в употреблението. Изгледите за по доходоносно употребление при по-лесно обръщаемите активни части е по-голяма от колкото при имобилизираните активи (постоянния капитал); тези изгледи растат с покачването на риска в употреблението при едните и при другите.
Когато обсъждаме благоприятността на един баланс, особено внимание трябва да се обръща на ликвидността на отделните активни части ; т. е., на тяхната по лесна или по-мъчна реализуемост. Постоянният капитал (постройки и инсталации,), големите запаси от стоки и материали, извънборсовите ценни книжа, а така също и полиците и вземанията с по-дълги срокове и съмнителна събираемост са неликвидни, по-мъчно реализуеми, от колкото паричната наличност, безсрочните вземания в банките, борсовите ценни книжа, краткосрочните полици и сигурни вземания и леснопродаваемите стоки, които представляват текущите средства на едно предприятие.
По отношение на ликвидността актива може да се подраздели на три групи:
- Веднага реализуеми активи.
- Разполагаеми текущи активи
- Мъчно реализуеми (неликвидни) активи.
Към първите спадат: парите, безсрочните вземания в банките, дисконтируемите полици и борсовите ефекти; към вторите - дебиторите, извън борсовите ефекти и по-лесно продаваемите стоки ; към третите - твърдо пласираните имущества (сгради, земи, машини, сечива и др.).
