Счетоводна къща Kreston BulMar

Съотношение на актива към пасива (ликвидност на баланса)

Ликвидността на един баланс се изразява в сумата на текущите обръщаеми средства - налични и в кратко време реализуеми, нужни за покриване на краткосрочните задължения и поддържане платежоспособността на едно предприятие. От степента на тази ликвидност ще се съди и за целесъобразното стопанствено употребление на изразените в отделните активни форми собствени и чужди средства. За да се схване и прецени правилно ликвидността на един баланс нужно е едно съответно съпоставяне на пасивните с активните части на баланса, като при това винаги се изхожда от пасивите и тяхната по-ранна или по-късна платимост. При съпоставянето на пасива с актива трябва най-първо да се констатира, дали на вложените в предприятието чужди средства (дълговете,) отговаря едно съразмерно активно покритие, след което да се търси такова и за собствения капитал.

Една съразмерна пропорция трябва да бъде спазвана между общия обръщаем капитал и ангажирания в предприятието кредит; тази съразмерност е от особено значение за индустриалните предприятия. Не рядко, една от главните причини за изпадането в несъстоятелност е била и неспазването на една съразмерност между обръщаемия капитал и подлежащите на изплащане дългове. Едно предприятие ще почива на здрави финансови основи, когато сумата на текущите (леснообръщаемите) активи винаги надвишава сумата на дълговете с 5 до 10 процента. Излишъкът от тия 10 процента ще съставлява не само резерва за непредвидени случаи, но е и една необходимост, особено за акционерните др-ва, при които определената за раздаване печалба трябва също така да се вземе от оборотното имущество на др-вото, за да не става нужда, както се случва, за прибягване до заеми за изплащане на дивидента.

Задълженията (кредиторите), показани в баланса, трябва да бъдат групирани, според срока на погасяването им, на: веднага платими, в кратък срок и платими след по дълъг срок задължения.

Към веднага платимите и краткосрочните задължения се групират веднага платимите и краткосрочните платими до 3 м. дългове, като: депозитните влогове, акцептите, кредиторите и др. В случай, че в пасивната страна на баланса има и гарантирани с определен залог задължения, като ломбардни и ипотечни дългове, то ангажираните като залог активни части се отделят веднага от общата сума на актива и не се вземат пред вид при изследването на ликвидността. Затова, от голямо значение е, щото гарантираните с залог задължения да бъдат показвани в баланса в отделни пера, без което ще бъде невъзможна една правилна оценка на баланса.

Нека вземем за пример сега, без оглед на вида на предприятието, два различни баланса и ги анализиране от гледище на тяхната ликвидност и съразмерност между обръщаемите активи и погасяемите дългове.

1. Пример; баланс на едно текстилно индустриално дружество:

Баланс

За да имаме по ясна представа за съотношението между обръщаемото и постоянното имущество, от една страна и съотношението между собствените и чужди средства, от друга страна, сливаме отделните пера в по две главни активни пасивни групи:

От горното групиране на активните и пасивни части на баланса се вижда, че предприятието показва една солидна база. Така, собствените средства се отнасят към чуждите средства както 2.5:1, а и обръщаемото имущество надвишава постоянното имущество с 140000 лв.

Рентабилността на предприятието е задоволителна; при собствен капитал от 1155200 лв. (основен капитал, резервен фонд и пенсионен фонд) предприятието е реализирало чиста печалба от 183742.50 лв. = кръгло 16%. Също и имуществените части на предприятието показват достатъчна ликвидност.

Веднага реализуеми са:

, с която сума тантиемите и дивидента от 158787.10 лв. ще могат напълно да бъдат изплатени. Една съразмерност съществува също така и между лесно обръщаемото имущество и ангажирания в предприятието кредит, а именно:

от което следва, че задълженията към кредиторите и акционерите напълно се покриват с лесно обръщаемото имущество на предприятието.

2. Пример - баланс на търговско акционерно др-во:

Същият баланс сведен в по две глави активни и пасивни групи:

Активната страна на баланса показва, на пръв поглед, едно благоприятно съотношение между обръщаемото и постоянното имущество, понеже първото се отнася към второто почти както 2-1. Тази благоприятност обаче е само привидна, защото не трябва да се изпуща из. пред вид характера на предприятието, при което, като търговско, обръщаемото имущество трябва значително да надвишава постоянното имущество. Независимо от това, самото обръщаемо имущество не показва достатъчна ликвидност, тъй като само стоките, които не винаги са лесно реализуеми, съставляват 7/8 от цялото обръщаемо имущество.

От друга страна, повечето чужди средства, ангажирани в предприятието, отколкото собствения капитал, сочи за недостатъчната стабилност на предприятието, също така и самите дългове на предприятието, по-голямата част от които са безсрочни, не намират своето естествено покритие в лесно реализуеми активни части. Малката печалба и незначителния резервен фонд, които балансът показва, идат да потвърдят незадоволителната обръщаемост на имуществото и слабата рентабилност на предприятието.

Сумата на лесно обръщаемото имущество е:

срещу безсрочни задължения от 321,400 лв. А дълговете по кредиторни сметки се отнасят към вземанията по дебиторни сметки, както 3:2.